Съчинения в 7 тома. "Убий българина!". Т.4

Преди всичко, можем ли да наречем тази книга роман? Признавам, че не мога точно да определя нейния жанр. Но разсъждавам по следния начин: всеки истински роман е човешка история. А самата същност на историята на човечеството представлява един огромен и страшен, но и красив роман.

Така че това може да се определи като романът на моя живот – автобиографичен, с исторически нотки, политическа насоченост и есейна форма.

От всички тези претенции за литературни категории най-много ме тревожи термина "исторически". Страхувам се книгата ми да бъде възприета като опит за даване на исторически уроци. Боже опази! Напълно отхвърлям всякакви самостоятелни намеси в сферата на науката история!

Въпреки това всеки човек носи частица от историята в душата си. Това е едно от доказателствата за наличието на душа. Макар глобалната истина да е универсална, тя остава лична и уникална за всеки индивид. Тя комбинира известни факти с митове, легенди и самообман... И такава е моята собствена история, която споделям тук.

Преди сто години Константин Иречек отбелязвал, че българският народ включва бивши, настоящи и бъдещи министри. Това важеше особено за следосвобожденските времена, когато във всяка кръчма Българинът обсъждаше политика. Аз помня този Българин благодарение на моите спомени от последните петдесет години; той сякаш говореше за политика само повърхностно – под повърхността обаче звучаха вечните въпроси: Кой съм аз? Откъде идвам? И накъде вървя? Колкото хора - толкова различия в отговорите.

За ужас на Иречек ще добавя, че днес ситуацията изглежда различно – сякаш българският народ вече включва множество историци вместо политици; навсякъде около нас хора говорят именно за историята в клубовете и малките ресторантчета. Но тук също има парадокс - зад думите им прозира не толкова интерес към миналото колкото към политиката...

И още нещо?
Да! Този "роман" можеше лесно да бъде структуриране по традиционен начин. Обаче реших иначе – смятах, че тогава би могла да изчезне неговата основна стойност - откровеността му. Затова той остава фрагментиран и разбъркан като жребий пред теглене.
Любомир Левчев