"Европеецът" Бай Ганю и светлият мит за Щастливеца

На пътя се срещат два напълно различни свята. От една страна, имаме плебейството на Бай Ганю, символизиращо невежество и простащина, а от друга - аристократизма на Алеко Константинов, който е разбран не само в социокултурен контекст, но и в нравствено-психологически аспект. Ясно се противопоставят безродността и родовата принадлежност, неграмотността и образоваността, скъперничеството и щедростта, богатството и бедността.

В допълнение към това можем да видим конфликта между безцеремонност, арогантност и цинизъм от една страна с деликатност, алтруизъм и служене на високи политически идеали от друга. Бай Ганю проявява ненавист към учените; напротив Алеко Константинов е един от най-образованите хора за времето си – той завършва Николаевския пансион и след това получава юридическо образование в Одеса. Владее няколко езика.

С други думи казано: Щастливецът (въпреки че Бай Ганю винаги е страдалец) представлява истински руски европейски интелигент – писател, преводач, учен и публицист-журналист. Той притежава разнообразие от таланти – пише с лекота, свири на инструменти и рисува! Такъв универсален талант го поставя сред най-културните личности в България по онова време.