Българското образование между съветизацията и традицията 1948-1959

Основната цел на тази книга е да проследи развитието на образованието в България през различните исторически периоди, като се акцентира на приликите и разликите между тях. Тя цели да анализира положителните и отрицателни аспекти от настъпилите промени, а също така да разграничат позитивния принос от съветския опит и негативното влияние, което той оказва върху идеологизацията на образователния процес.

Книгата не включва висшето образование поради неговата специфика; то има много по-значима връзка с науката отколкото с училищното обучение. Управляващите придават особено значение на висшето образование, натоварвайки го със специфични задачи, затова авторката счита за необходимо то да бъде предмет на отделно изследване.

Конкретните въпроси, които книгата си поставя са следните:
Първо, тя ще проучи развитието на образованието и политиката в сферата през периода 1948-1959 г., фокусирайки се върху институциите и механизмите за вземане на решения.
Второ, ще идентифицира конкретните изменения в българските училища – как традиционализмът взаимодейства с нововъведенията и какви резултати произлизат от това.
След това ще разгледа основополагаещите принципи на новата доминираща идеология в образованието и нейното влияние върху изграждане ценностна система у учениците, както и успешността им в приемането й.

Авторката планира също така да изследва влиянието на променящото се общество върху участниците в този процес - учители, инспектори и всички работещи в областта. Ще бъде оценено до каква степен те успяват да адаптират своят подход към новостите и предизвикателствата пред тях.

Накрая книгата има намерение да представи общия контекст относно състоянието на глобалното образование чрез сравнение между различни образователни системи và позицията na Bulgaria v regionalen i evropeyski kontekst a защо не і v svetoven plan.