Да мислим възпитанието

Възпитанието представлява систематичния процес на социализация на младите хора. Можем да кажем, че в нас съществуват две различни страни, които, макар и отделими само чрез концептуализация, остават уникални. Едната страна е свързана с нашите лични психически състояния и опити от индивидуалния ни живот; това е нашата индивидуална идентичност. Другата страна обаче включва набор от идеи, чувства и навици, които не представят единствено нас самите, а отражават груповата принадлежност или множество групи: например религиозните убеждения, моралните принципи и практики, както и традициите по национален или професионален признак. Тези колективни аспекти формират социалната ни идентичност. Основната цел на възпитанието е да развие това социално измерение у всеки индивид.
Емил Дюркем