Невидимото дете

Змеят доплува до прозрачната стена и отвори устата си, изпълнена с дребни, бели зъбчета.

„Явно е ядосан - помисли Муминтрол. - Ядосан е, въпреки че изглежда толкова малък и беззащитен. Какво мога да направя, за да спечеля любовта му?... И какво яде един змей...?“

Разтревожен и развълнуван, той взе буркана и се запъти към къщата много внимателно, за да не удари змея в стъклените прегради. Беше ужасно миниатюрен и деликатен.

- Ще те обичам и ще се грижа за теб - прошепна му Муминтрол. - Нощем ще ти позволявам да спиш на възглавницата ми. А когато пораснеш и ме обикнеш, ще те водя на плуване в морето...