Дванадесетте цезари

След бурите на предишните столетия, вторият век носи спокойствие и просперитет, които се отразяват ясно в литературата на това време, като например в писмата на Плиний Млади. В този контекст трудно можем да намерим по-благоприятен период за развитие на различни изкуства, особено след като Рим вече е придобил достатъчно самочувствие и образци за подражание във всяка сфера. Основната задача на историка е да анализира и разбере явленията от времето, когато е възникнала едноличната форма на управление, известна като "принципат". Биографиите на дванадесетте цезари обхващат два ключови века за Рим - първият преди Христа и първият след Него. Въпреки това Светоний не притежава дълбокото разбиране на историята, което би свързало тези дванадесет фигури в единна линия от исторически събития. Той разглежда всеки персонаж индивидуално и детайлно: произхода им, обществената им кариера, личния живот и сексуалността им, външния вид и здравословното състояние, образованието и интересите им както религиозността до смъртта. Информацията си той черпи от множество източници: протоколи от сената, държавни документи, исторически трудове; произведения написани от самите императори; спомени от техни съвременници; даже слухове – всичко това при него има стойност само като факт допълващ описанието. Първоначалните биографии – тези за Цезар, Август и Тиберий – са основани главно на писмени свидетелства с характерна сухота в изложението си , прекъсвано понякога от интригуващи интимни детайли. А колкото повече приближаваме към времето на автора толкова по-ярки стават цветовете благодарение на личните спомени и впечатления у свидетелите.