Фройд и психоанализата

Човекът, който преминава границата между съзнаваното и несъзнаваното и е известен като основоположник на психоанализата, е австрийският лекар Зигмунд Фройд. Той е психолог и влиятелна фигура от началото на 20-ти век.

Фройд се ражда на 6 май 1856 г. в бедно еврейско семейство във Фрайберг (сега Пршибор) в Моравия, която по това време е част от Австрийската империя. Получава името Зигизмунд Шломо в чест на дядо си според семействната традиция; когато навършва 17 години, той променя името си на Зигмунд.

Интересите и образованието му са разнообразни, но самият Фройд се счита за учен с амбицията да разширява познанията за човека. През 1873 г. започва обучението си в медицинското училище към Виенския университет, където изучава биология и извършва множество изследвания във физиологията. Завършва медицина през 1881 г.

През 1886 г., Фройд открива собствена практика за лечение на психични разстройства, от която черпи значителна част от клиничния материал за своите теории и иновации.

Въпреки многобройните проявления на психоанализата днес, почти всички основни аспекти могат да бъдат проследени обратно до първоначалните му трудове. Теориите му относно детската сексуалност, либидото и егото остават сред най-влиятелните академични концепции през 20-ти век.