Демостен и публичната реч

Дванадесетата книга от серията "Философия за всеки" е посветена на Демостен (384-322 г. пр.н.е.), атински оратор, държавник и философ, който е единодушно считан за „перфектния оратор“ от Цицерон и „мярка на ораторското изкуство“ от Квинтилиан. Той произлиза от заможно семейство, но рано започва да се самообразова чрез произведенията на Платон, Аристотел и Исократ, с цел да защитава правата си според законите по онова време. В младежките си години работи като съдебен говорител (логограф) и влиза в политиката с намерението да използва силата на публичната реч в защита на демокрацията. Около 60 негови речи са запазени до наши дни, а най-забележителните съставляват цикъла „Филипики“.

На границата между двете епохи Демостен е почитан за красноречивостта си. По времето на разцвета на византийската литература той бива критикуван за своя републикански ентусиазъм; през периода на Френската революция обаче именно този патос го възвеличава, докато днес често остава незабелязан, тъй като това би могло да засили напрежението около Македонския въпрос.