Степния вълк (ново издание)

Самотата като съдба, а усамотението представлява крайно отричане на реалността. Пътят към примирението води до гибел.

Размисълът върху собствената си същност е болезнен, но в същото време и упояващ, притъпяваща болката, която идва от света.

Нещастието, което ми е нужно и тайно желая, е различно; то трябва да ме накара да страдам с дълбока страст и да умра с наслада. Това е нещастието или щастието, за което копнея.

Не изпитвам негативни чувства към това щастие – о, не! Обожавам го и му благодаря. То е прекрасно като слънчев ден в дъждовен летен период. Но усещам, че няма да продължи дълго. И това щастие остава безплодно. Прави те удовлетворен, но доволството не може да бъде храна за мен. То приспива Степния вълк и го кара да се успокои. Но не е онова щастие, заради което заслужаваш да умреш.