Сидхарта

У Херман Хесе (1877-1962) можем да намерим онова, което Джон Барт описва като "трагически оптимизъм" в повестта си "Дуниазада". Той е автор с тъжен и смешен стил. В произведенията му някои читатели откриват карнавални елементи, докато други виждат морални параболи. Тези характеристики не се изключват взаимно. Въпреки това, иронията на Хесе често остава незабелязана или игнорирана от много читатели, които търсят Учител с ненаучно познание – наставник без назидателен тон. И днес тази нужда продължава да съществува; успехът на Паулу Куелю е най-доброто доказателство за това в наши дни. Куелo също така до голяма степен дължи своя стил на прозата на Хесе... Но ако вече споменахме Коелю, нека разгледаме как стоят нещата при автора от времето на действителната липса на хармония и болката. Защото днешният свят понякога подлага под съмнение реалността на страданието ни, сякаш то може да бъде само привидност. В ерата на симулациите Хесе остава един старомоден търсач на истинските стойности... /Йордан Ефтимов/