Годината на върколака (ново издание)

„Годината на върколака“ от Стивън Кинг е поетична, зловеща и завладяваща творба, която ще ви държи в напрежение до последната страница. Илюстрациите на Бърни Райтсън допълват историята с визуално великолепие, а верните фенове на автора ще открият нови парченца от неговата обширна литературна вселена.

Тази зима Таркърс Милс отново е под снега, но с нея идва и Звярът. Градчето напомня за забравени места като Сейлъмс Лот и Дери – всеки път при пълнолуние нечовешки вой разкъсва тишината и местните знаят, че предстои смърт. Смъртта броди из пустите улици, страхът се загнездва дълбоко в сърцата им, а властите остават безсилни пред чудовищните престъпления. Само едно малко момче подозира ужасяващата истина...

Поначало замислена като ограничено колекционерско издание, „Годината на върколака“ веднага привлече вниманието на многобройните почитатели на Кинг и бе принудително пусната в масова продажба заради голямото търсене. Скоро след това романът вдъхновява филм със заглавие „Сребърният куршум“, режисиран от младия Даниел Атиас, който по-късно става известен с успешни сериали като „Изгубени“ и „Доктор Хаус“.

В един откъс:

На високо в небесата сияе пълната луна; долу в Таркърс Милс януарската буря покрива градчето със сняг. Студеният вятър бушува по главната улица; оранжевите снегорини вече са се отказали да работят.

Стрелочникът Арни Уестръм попада под удара на стихията далеч от града си - четиринайсет километра навътре във своя малък кантон. Пътищата му са затрупани със сняг и дрезината му остава блокирана; затова той стои самотно в бараката си и реди пасианс с омазнени стари карти. Изведнъж пронизителен вой пробива въздуха – Арни повдига глава предпазливо само за да се върне към играта си след кратка пауза: "Няма какво да ме плаши… това е просто силният ветер."

Но звукът не идва отвън... Няма нищо освен настойчиво драскане.

Арни става — висок мъж с костюм над униформата си; цигарата му „Кемъл” гори между устните му докато светлината от керосиновата лампа хвърля оранжев оттенък върху лицето му.

Драскането продължава – стрелочникът мисли: "Някое изгубено куче сигурно тича насам..." Въпреки нежеланието си все пак чувства задръжка - жестоко би било да остави животното навън (макар че вътре не е много топло), но страх го спира. Напоследък сякаш има нещо страховито във въздуха около Таркърс Милс — ominous signs преследват Арни благодарение на уелската кръв във вените му."