Пасторалното в културата на Бел епок

Въпреки значителния интерес на научната общност към пасторала и културните аспекти на Бел епок, в българската литературна наука все още липсват задълбочени изследвания по тези теми. Тази монография подчертава новаторските и уникални интерпретации на пасторалното в контекста на сложното културно явление, каквото представлява Бел епок, както и духа и характерната менталност от този период. Пасторалът се разглежда не като набор от литературни жанрове, а като метамодел, а неговите проявления и адаптации са анализирани не само в сферата на високата литература, но също така в рамките на културната индустрия и взаимодействията между авангардното/кичовото и елитарното/комерсиалното – динамики, които ярко представят модерността. Изследването е основано на обширен материал от артефакти – от Античността до началото на ХХ век. Монографията демонстрира разнообразието на пасторалните мотиви в литературата, живописта, музиката, балета и социалните практики.