История на Византийската империя. Период VI. Комнините (1057–1185). Период VII. Разпадане на империята (1185–1204)

Кървавият XI век е периодът, в който Византийската империя започва да се разпада, след като България попада под византийско владичество при управлението на Василий II Българоубиец. Тази епоха съвпада с династията Комнини, която предоставя редица забележителни императори и оставя безсмъртните исторически записи на Ана Комнина.

Сред важните събития, представени с изключително умение и задълбочени познания от акад. Фьодор Успенски в предпоследния IV том на неговата „История на Византийската империя“, са: появата на авантюриста Робер Гискар и действията на неговите наследници; решаващият конфликт между Римската и Византийската църква и неуспешните опити за църковно единство; борба за влияние между Изтока и Запада; ранните усилия за изграждане на сръбска държавност; значението на Унгария през този исторически период; агресивното нашествие на тюрко-татарските народи по границите на Византия и утвърждаването на селджукските турци над другите мюсюлмански племена преди настъплението им в Турция; четирите Кръстоносни похода, които завършват с падането на Константинопол; началото на освободителното движение от братята Петър и Асен, довело до основаването на Втората българска държава; както и кратката хроника за единствения български цар Калоян.

Тези времена са изпълнени с насилие и смърт, дворцови заговори, преврати, династични бракове і упадък в морала сред духовенството oraz влиянието na Церквата. Проучванията нa Успенски надхвърлят рамките nа чисто научната работа – те потапят читателя в увлекателната история нa често пренебрегваните съдби nа народи και държави, без които настоящето би останало завинаги неясно.