История на Византийската империя. Период II (518-610)

Втората част от енциклопедичния труд на известния руски историк анализира динамичния период на растежа на Византийската империя, която действа като завоевателна и творческа сила в периода между 518 и 610 г., след кончината на император Анастасий и изкачването на Юстиниан I на престола.

Цялото управление на този забележителен византийски лидер е пронизано от желанието му да възстанови Римската империя. Той остава запомнен не само с грандиозното строителство, включително великолепната „Света София“ в Константинопол, но и с множество други архитектурни шедьоври. Участието му в кодификацията на римското право чрез „Corpus Iuris Civilis“ продължава да бъде актуално за правната система до днес. Неговият стремеж към централизация води до създаване на поземлен кадастър, данъчно облагане върху земята и въвеждане на наследствена аренда. Всички тези усилия са насочени към основната цел: обединяване на разнообразната империя чрез утвърдяване единството както във вярванията, така и в законите.

Успенски акцентира върху значителното влияние, което оказва съпругата му – императрица Теодора; той представя интересни детайли и противоречиви оценки по темата, обръщайки специално внимание na свидетелствата от Прокопий Кесарийски – историографът при двора.

Руският учен подчертава успешното развитие търговията с Изтока за Византия, проявите наречени циркови партии, както и въстанието "Ника". Освен това разглежда мрачният режим управляван от Фока преди идването на Ираклий - момент който бележи началото на нова ера за мощната държава.