Изповед (твърда корица)

Лев Толстой, роден в благородническо семейство и осиротял в ранна възраст, участва активно в Кримската война. Той достига неимоверни успехи като писател с творби като „Война и мир“ и „Ана Каренина“, но на 51 години преживява дълбок духовен крах.

По време на този период известният руски автор преразглежда живота си и го описва като "безсмислено зло".

В страниците на своето произведение „Изповед“ Толстой изразява вътрешната трансформация, която е довела до пълно отричане на предишните му ценности. В есето той за първи път формулира основните принципи на новия си философски поглед, който ще бъде многократно повтарян през следващите години. То предоставя възможност на читателите да се потопят в объркания умствен свят на един от най-великите мислители в историята, а също така им позволява да изплуват от него сякаш обновени и готови за ново начало.

„Преживях около две години по този начин и у мен настъпи промяна, която се готвеше дълго време; семената й винаги бяха били присъщи за мен. Станах свидетел как животът сред нашия кръг – богаташи и интелектуалци – не само че ми стана непоносим, но загуби всякакъв смисъл. Всички наши действия, размисли, науката и изкуствата започнаха да ми изглеждат просто детска игра. Осъзнах невъзможността да намеря смисъл там. Вместо това действията на работещия народ – тези които създават живота – ми се сториха единственото истинско нещо. И разбрах, че смисълът придаден към този живот е истина; аз го приех.“