Изгнание и музика

В книгата „Изгнание и музика“ (2018) Барилие разглежда как изгнанието влияе на творческия процес на композиторите, преминали през това трудно изпитание. Чрез различни исторически събития като Полското въстание, Руската революция, сталинизма и нацизма, авторът разказва за артисти с разнообразен опит – някои от тях запазват своите творчески дарби почти непокътнати (като Стравински, Шьонберг и Мийо), докато други преживяват загуба на вдъхновение (например Рахманинов и Барток). За част от тях завръщането в родината е било свързано с негативни последици (както при Прокофиев и Корнголд). В определени случаи вътрешното изгнание се е превърнало в постоянна тежест до края на живота им (примерно Шостакович, Вайнберг и Фейнберг) или е предшествало трагичните убийства в концентрационните лагери. Тези обстоятелства често са вдъхновявали произведенията им като форма на протест срещу потисничеството (показателно за Улман и Шулхоф). Освен това Цемлински, Хиндемит, Курт Вайл и много други демонстрират как музиката може да бъде изразителка на страданията на изгнаника както и неговата устойчивост.