Даровете на Алкипа

„Даровете на Алкипа" (1956) представляват още едно философско наследство от великата Юрсенар, с което тя се опитва да успокои своя дух и да смекчи усещането за преходността на живота чрез осъзнаването на вечната красота. Стихотворенията са създадени предимно през 30-те години на 20-ти век, но включват и произведения от 20-те и част от 50-те години. Някои текстове дори са написани по-късно и добавени в второто издание от 1984 година. По принцип обаче те предшестват прозата й „Мемоарите на Адриан" и „Творение в черно" („Парадокс", 1994).

Книгата не е замислена като единен поетичен цикъл, а е компилирана и оформена през поне три десетилетия от живота на Юрсенар. Тя очевидно представя липси, които не са получили своето прозаично изразяване.

Това произведение предлага интересна перспектива към останалото творчество на авторката, тъй като потвърджава нейния ангажимент към теми свързани с хуманизма и традицията, както и отношенията между митологията и литературата, наред с взаимодействието между културата и реалността.