Духът на айкидо

Основният въпрос, който стои пред нас, е: Защо айкидо може да бъде наречено божествено стъпало и какво го отличава от другите популярни "бойни изкуства"? Освен това, защо айкидо е единственото от тези военни изкуства, което ще успее да премине през прага на отминалата епоха в следващия период?

Отговорът на тези въпроси се крие в основния принцип на айкидо - хармонията. Тя води до умиротворение и служи за основа на всичко. В айкидо не съществува място за атака или самоотбрана като самоцел. Вместо това всяко движение тук представлява поредна стъпка към оптимизиране на цялостната траектория; няма грешни тенденции, а постоянно се търси оптимизация. Дори и при най-трудните ситуации се правят опити за развитие в нова посока с по-високо качество. Оставяме противника да действа и използваме максимално неговата траектория с цел разнообразяване на света около нас.

Точно както нашият небесен отец позволява всички действия да се развиват върху Неговата длан, внимателно ги напътства и облагородява там, където е необходимо за изпълнение на Неговия божествен творчески план.

Очевидно сред бойните изкуства остава само тази част, която действително представлява изкуство. Всичко останало ще бъде преобразувано. Исторически погледнато интересът ще бъде насочен именно към онова изкуство – колко то било военно по своя характер. Самозащита, атака – всичко това звучи остаряло в контекста на дискусията - срещу кого ще се борим и с кого ще сравняваме?