Розите са червени

**ПРОЛОГ:**
Бриан Паркър не изглеждаше като типичен банков обирджия или убиец — нейното миловидно бебешко лице успяваше да заблуди всички. Въпреки това, тя осъзнаваше, че е готова да убие, ако се наложи тази сутрин. Щеше да разбере със сигурност в 8:10.
На двадесет и четири години, жената беше облечена с каки панталон и светлосиньо яке с логото на „Университета на Мериленд“, а краката й бяха сложени в изтъркани бели маратонки „Найки“. Никой от хората, които се отправяха към работа рано сутринта, не я забеляза, докато преминаваше от старата бяла „Акюра“ до гъстите вечнозелени дървета, където намери укритие.
Тя бе застанала пред клон на „Ситибанк“ в Силвър Спринг, Мериленд точно преди осем часа. Банката щеше да отвори след деветдесет секунди. От разговорите си с Мислителя знаеше местоположението й — самостоятелна сграда с две алеи за автомобили сред големи търговски вериги като „Таргет“, „ПетсМарт“, „Хоум Депо“ и „Съкрут Сити“.
В точно осем часа Бриан излезе от скривалището си под един ярък билборд за закуска от “Макдоналдс” и тръгна към банката. Тя стоеше така разположена, че оставаше незабелязана от касиерката, която току-що отключила стъклената врата излезе навън.
Приближавайки се до касиерката на няколко крачки разстояние, Бриан нахлузи гума маска на президента Клинтън — една от най-популярните маски в страната и вероятно трудна за проследяване. Знаейки името на касиерката го извика ясно и моментално извади пистолета си поставяйки го срещу кръста й.
— Влизай обратно вътре госпожице Джийн Галета! Завърти се и заключи входната врата пак. Отиваме при шефката ти госпожа Бучиери.
Краткото послание пред входа беше написано предварително дума по дума включително паузите; Мислителят бе уточнил колко важно е всичко да протече по точен ред почти автоматично.
— Не желая да те убивам Джийн. Но ще го направя ако не спазиш всяка моя команда когато ти кажа. Сега е твоя ред да говориш скъпа – разбираш ли какво казах досега?
Джийн кимаше толкова настоятелно че очилата й едва не паднаха.
— Да разбирам всичко! Моля ви не ме боли!- задави се тя. На около двадесет и седем години бе привлекателна момиче от предградията но синята костюмировка я правеше да изглежда по-възрастна.
— Кабинета на управителката веднага госпожице Джийн! И помни – ако след осем минути все още съм тук ти ще умреш… Говоря сериозно - ако след този срок аз не напусна мястото вие двете ще сте мъртви... Не мисли че няма да действам защото съм жена; ще ви застреля като кучета...