Цикълът на Месалина

Депутатът от БСП Иван Кременлиев, който е заместник-председател на Комисията по националната сигурност, напусна дома си на улица "Балчер". Садна в новата си кола "Форд Сиера" и тръгна към родното село Якимово, разположено в Монтанска област. Това беше първият ден от парламентарната ваканция. Жена му и синът им вече две седмици бяха при неговите родители и той реши да ги прибере. В края на юли семейството планираше да прекара лятото в Евксиноград. Оставаха му само две седмици за срещи със старите приятели и организиране на строителни работници - възнамеряваше да събори старата къща и да построи двуетажна вила, оставяйки баща си да следи строежа. До есента трябваше покривът да бъде завършен и остъклената дограма поставена.

След като излезе от София, запали цигара и натиска газта. Обичаше високите скорости; колата му трудно поддържаше скорост над сто двадесет километра в час. Когато забеляза пътните полицаи, намали скоростта с ругатня на глас, но когато видя стоп-палката им, започна мълчаливо да търси депутатската карта в джобовете си. Имаше имунитет и знаеше, че освен пожелания за „добър път“, полицията не можеше много повече.

- Лейтенант Иванов - представил се млад служител с гладко лице.- Документите за проверка.
Кременлиев се рови из джобовете си до момента, когато осъзнал че картата е в аташекейса – там били паспортът му, шофьорската книжка и талонът за автомобила – извади всичко това , но преди да го подаде каза:
- Аз съм депутат Кременлиев! Превиших скоростта обаче много бързам! Моля те бъди експедитивен.
Лейтенантът го погледнал без особено желание:
- Полицията по пътищата. Излезте от колата! Отворете багажника και покажете какво има вътре!
- Глупак! - измънкал Кременлиев докато подавал сака си за проверка пред него . После се насочил към багажника.

Той отключил капака й останал шокиран: свит върху себе си мъжки труп около двайсетина години бе открит - прострелян както във челото така ѝ слепоочието — удавен в кръв а устата му залепена с тиксо отв里e…