В очакване на шейха

Какво представлява терорът? Според семиотичния анализ, това е насилствено налагане на физическа, морална или религиозна власт от силните над слабите. В света се обсъжда концепцията за несиметрична или терористична война, водена от група анонимни лица с няколко известни лидери, всички те споделящи ислямската вяра. Но дали това твърдение е вярно?

На пръв поглед изглежда така, но само повърхностно. Ислямът не е най-силната част от човечеството. Християнският свят все още доминира технологично, военно и морално. Комунистически Китай с неговото милиард и половина население - основно будистко - притежава значително по-голяма мощ от исляма във всякакви аспекти. Също така хиндуистката Индия с многобройните си божества и древна философия има същата сила. Не можем да забравим Руската федерация, която през вековете – от времето на Иван Грозни до днешното управление на Путин – непрекъснато воюваше както с католическия свят, така и с множеството свои ислямизирани племена.

Независимо дали конфликтите са студени, кървави или финансови по природа, руското население живее под постоянен стрес; руснакът често е свикнал да държи револвер под възглавницата си.

Кой тогава стои зад терористичната война? От 11 септември 2001 г., до трагедията в Беслан? Анонимни индивиди като Бен Ладен и Ал Заркауи ръководят религиозната война, наречена терористична или асиметрична.

Християнският свят трябва да осмисли тези въпроси защото именно той става жертва на терора. Истината може да бъде неудобна: води се религиозна война между исляма и християнството.

Всяка религия произтича от набор нравствени принципи и закони насочени към утвърдяване на добротворство и опазване на живота като най-висша ценност. Всички вероизповедания преминават през периоди на фанатизъм; например християнството по време на Инквизицията активно налагаше своето учение чрез насилие срещу неверниците – но този период вече принадлежи към историята.

Днес основните добродетели сред католици, протестанти и православни включват толерантността към различния начин на мислене и мирното съжителство със следователите на други религии в XXI век. Подобен път са изминали будистките общности в Средновековието си; миролюбивите индуисти също постепенно достигнали до хармонично съжителство със самостоятелните вероизповедания в Индонезия, Пакистан и Бангладеш.
Христо Калчев