Спрете полета на Сокола. Вулгарен роман

Козелът си закупи килограм наденица, сирене, буркан с кисели краставички и хляб. Напълни един плик с водка и се заключи в родната си къща в Лесидрен. Изключил бе всички телефони и практически прекратил всякакви контакти с външния свят. В колата му имаше "Щайера", а на кръста под колана - “Рюгер”. Беше осъзнал провала си; никаква доставка не можеше да поправи грешката, която сам беше допуснал. Създал бе множество ненужни врагове в вече агресивен свят. Най-важното обаче беше, че не успя да обезглави глутницата.

След като се напи, Козелът заспа дълбоко. Когато се събуди с махмурлук, изпържи парче от наденицата, но вкусът му не го задоволи и я хвърли навън. След това отряза парче сирене – взима го в едната ръка и чаша водка в другата – излезе на терасата.

Пролетта настъпваше и дърветата започнаха да цъфтят. Прелетните птици вече бяха намерили място за сън сред короните им. Някъде все още се чувал бухалът през нощта. От селото долитаха откъслечни лай на кучета, но иначе цареше абсолютна тишина – всепроникваща или по-точно казано космическа тишина на нервността, която боли ушите и прецаква мозъчните клетки.

Козелът отпиваше от водката и хапваше от сиренето; след малко хвърли и него на двора и продължи само със спиртното питие.”