Любов, огромна като катедрала

„Тази история разказва за една любов, величествена като катедрала и дивна като пирати в бурно море. Тя е наситена с песни, откровения, радости и смели действия - от абордажи до заложници, преминавайки през яростни бури. Преплетена е с много страст и болка.”

Кей Бартолди работи като книжарка, а Джонатан Шилдс е писател на пътеводители. Той се нуждае от определени книги, които тя му изпраща и предлага нови заглавия. Двамата комуникират само чрез кореспонденция, основно обсъждайки литературата. При разговорите си относно произведенията на Мопасан, Флобер и Роже Мартен дю Гар осъзнават колко близки са вкусовете им и как споделят същата страст към книгите. С времето техните писма започват да наподобяват тези между влюбени души; те използват литературните творби на любимите си автори, за да изразят чувства и мисли, които не смеят да признаят.

Но всичко достига до неочакван край.

„Любов, огромна като катедрала” представлява епистоларен роман с богат лиризъм. Основната идея сякаш гласи: „Кажи ми какво четеш и ще ти кажа кой си”, което прави това произведение уникално сред творбите на Панкол - то безспорно стои редом с най-доброто от нейния литературен опус."