Форма на живот

Уважаема Амели Нотомб,

Аз съм редник в американската армия и се казвам Мелвин Мапъл, но можете да ме наричате просто Мел. От самото начало на ужасната война съм разположен в Багдад вече шест години. Пиша ви, защото страдам изключително много и имам нужда от разбиране; вярвам, че вие ще успеете да ме разберете.

Така започва уникалната кореспонденция между един измислен войник и Амели Нотомб, чиито талант, креативност и способност за манипулиране на читателите са многократно доказани.

Мелвин Мапъл, който е значително наддал на тегло, използва храната като форма на бунт срещу военната си съдба – тя му служи като средство за справяне с чувството за вина и дискомфорта от участието си във войната в Ирак – конфликт, който не разбира напълно. Амели получава писма с голямо количество храна от свои почитатели, но вниманието на Мелвин я трогва; той е истински фен на творчеството ѝ и тя проявява интерес към неговата история. По време на обмена им тя размисля върху връзката между писателя и аудиторията му както и върху процеса на писане изобщо.

А какво представлява загадъчният начин на живот? Дали булимията на Мелвин? Или може би контактът на Амели с литературата?

Авторката оставя читателя сам да намери отговорите си по тези въпроси, докато интригата внезапно се развива в нова посока; краят често носи непредвидим обрат - характерен стил за Нотомб.