Последните оцелели: Живота, какъвто го познавахме

Сюзан Бет Пфефър ни въвежда в света на дневника на шестнайсетгодишната Миранда. Неговите страници са изпълнени с типичните за тийнейджъри емоции – малките успехи и неуспехи в училище, дразнещото поведение на приятелите й, още по-раздразняващите спорове с майка си, първоначалните трепети от любовта и големите надежди за абитуриентския бал. Между тези ежедневни събития се появява новината за астероид, който ще удари луната. Всички очакват това да бъде зрелищно явление и подготвят телескопи, за да го наблюдават отблизо. Не съществуват причини за притеснение – луната вече е преживявала подобни инциденти, доказателство за което са кратерите по нейната повърхност. Никой не проявява безпокойство до момента, в който астероидът не се оказва значително по-голям от предвижданията.

След сблъсъка луната променя орбитата си и започва да приближава опасно Земята. Разгръща се серия от катастрофални явления, които човечеството страхува през вековете – гигантски цунамита заливат бреговете; настъпват земетресения и вулканични изригвания, които завинаги скриват слънцето. Болести разпространяват ужас; хаос властва навсякъде; глад опустошава населението; а жертвите стават неизмеримо много. В един миг настроението в дневника на Миранда коренно се променя.