Книга Псалтир и българската поезия

Предмет на това изследване е присъствието на части от Книга Псалтир в някои от поетическите текстове на Петко Рачов Славейков, Христо Ботев, Стоян Михайловски, Пейо Яворов и Атанас Далчев. Авторите работят в различни периоди от българския книжовен живот, което улеснява опита в най-едър щрих да се проследи променящото се отношение на културата към православното християнство.
Псалтирът е боговдъхновена книга. Част от Стария Завет, тя е книга от молитви, изказани поетично. Така Псалтирът е и религиозна поезия. Въобще, най-древната поезия е религиозната, а вдревността религиозна поезия е и еврейската. Също в поетична форма са изказани много от предсказанията на Пророците, съдържанието на Книга на Еклисиаста или Проповедника, Книга Песен на Песните, Книга на Йова, Книга Притчи Соломонови.
Книга Псалтир като Боговдъхновена книга, отляла се във формите на древната (познатата на древните хора) поезия, като най-голям сборник с поезия има специфичната ритмика и метрика, паралелизъм, акростих и други похвати, чрез които намира израз религиозното чувство, показано и като поетично изживяване на света. Най-важното е, че в псалмите чрез поетически форми човешката душа говори със Създателя си. А псалмите са и молитва.
Сава Сивриев