Екзегези. Из историята на българската литература

Секуларизацията на културата не е радостен феномен. През 80-те години на XIX век, след първоначалната илюзия за щастие от наличието на изящна литература, живопис и романи у нас, се наблюдават множество значими културни трагедии сред творците сами по себе си. Обществото желае да съществува с културата, но без присъствието на Бога. Още повече, културата претендира да задоволи духовните нужди на човека. Интелектуалният елит се фокусира върху национални, исторически, социални, етични и политически теми — което само по себе си не е проблематично; подобно занимание с човешката природа има своите заслуги.

Въпреки това обаче, ако решенията за тези въпроси са единствено антропоцентрични, какво представлява такава мъдрост – основаваща се само на човешкия опит и игнорираща Божията намеса? В българската поезия религиозното чувство рядко се среща — факт който младият Атанас Далчев със сигурност забелязва.
Сава Сивриев