Нишавските българи

Нишавските българи представляват наименование, с което се описват българите от региона около река Нишава, простираща се от Цариброд до нейното вливане в Морава, като основните градове в района са Ниш и Пирот. Сред местното население, особено сред преселниците от Пиротско след 1878 г., е запазено старо самоназвание "нишавци". Това название вероятно произлиза както от името на реката Нишава, така и от древно име на града Пирот - Нишава. В редки документи преди XVIII век градът понякога е наричан именно Нишава. По тази причина съседната на Нишката епархия – Пиротската епархия със седалище в Пирот – носи името Нишавска епархия; екзархийският митрополит там има титлата "Нишавски", докато този за Ниш се нарича "Нишк".

С малки изключения съдбата на нишавските българи не намира значително място в историческите проучвания по отношение на моравските българи. Те никога не са били разглеждани отделно, което води до затихването на тяхното присъствие в българската литература и колективна памет. Етнокултурно те не се различават съществено от близките си съседи – българите в Софийско, Видинско и Тимошко; общото между тях най-вече идва от драматичната история на техния живот. Те преминават през трудности да защитят своята идентичност под натиска едновременно на османското ислямско управление, гръцката патриаршия и сръбската националистическа пропаганда след средата на XIX век. След освобождението си благодарение на Руско-турската война обаче скоро трябва да изпитат разочарование, тъй като остават под нова власт — християнска и славянска — но все пак неприемлива към техните народни проявления.

Не мога да не отбележа как недобронамереност може да прозира във факта как част по част Северозападът с неговата етническа територия постепенно губи своето значение само за няколко десетилетия — територия толкова близка до Европа. Всъщност точно тази географска близост поставя нишавските българи в централната точка между интересите на европейските велики сили и провинциални държавички по време когато Българската държава все още не беше възстановена или политически активна; отсъствието й правеше невъзможни всякакви „български грехове“ спрямо европейското равновесие които впоследствие щяха да бъдат използвани за обяснение относно тежкия път пред народа.
Стоян Райчевски