Веригите на злото

Баща ми похапваше спагети. Ловко ги навиваше на вилицата си и бързо ги поставяше в устата си. Когато се погледнеха, изглеждаха сякаш са живи – извиваха се и гърчеха в чинията му, а дори след като ги погълнеше, продължаваха да излизат от устата му по време на дъвчене. Напомняха за еластични същества, които лесно избягват захвата. След известно време осъзнах, че всъщност става дума за червеи – едри и тлъсти пъплещи насекоми, които баща ми с апетит яде, какъвто би завидял всеки здрав човек. А той беше мъртъв вече повече от година.