От всекидневното към вечното

Кирил Кадийски е роден на 16 юни 1947 година. Той е поет, есеист и преводач на поезия, както и издател на "Нов Златорог". Освен това, той играе важна роля като един от основателите на българския "Самиздат", а творчеството му не попада под официално наложените литературни стандарти нито в миналото, нито днес.

Кадийски има множество издадени книги с поезия и есета, които са преиздавани многократно - сред тях са "Поезия" (1995), "Съчинения в три тома" (1997), "Вечеря в Емаус" (2000) и "Черепът на Йорик и други стихотворения" (2004). Той също така е превел значителен брой френски и руски поети, включително Вийон, Юго, Бодлер, Верлен и много други.

Творбите му го нареждат като най-превежданият български поет във Франция; там неговата работа е публикувана в петнадесет отделни книги. Негови произведения могат да бъдат намерени също в Испания, Гърция, Сърбия, Румъния и Македония. Поезията му е преведена на редица езикови групи – английски, немски, италиански и др.

Кадийски участва активно в международни литературни форуми като Биеналето за поезия в Лиеж (Белгия) и Стружките вечери на поезията. Той притежава множество награди както от България , така и от чужбина; сред най-значимите са: украинската награда “Иван Франко”, румънската “Голямата европейска награда за поезия” и френската “Макс Жакоб”.

Носител e также френското отличие „Орден за изкуство и литература“.
Член-кореспондент e на Академията за поезия „Маларме“ във Франция
и членува в българското ПЕН-общество.

Ален Боске описва Кадийски преди повече от 15 години като един от най-всеобхватните интелектуални умове у нас днес. Списание „Нувел обсерватьор“ поставя Кирил Кадийски сред водещите съвременни поети.