Децата на свободата

Човек може да приеме факта, че животът му може да приключи, но не и загубата на любимите си хора.

Тулуза през четиридесетте години на миналия век. Осемнайсетгодишният Раймонд влиза в трамвай и след като слиза от него, вече се нарича Жано. Той заедно с по-малкият си брат и множество младежи решава да се противопостави на насилието, предателството и несправедливостта към чужденците, както и на безразличието и пасивността на обществото. Избира живот, който често го поставя в ситуация на самота, неизвестност и го изправя пред страховитото лице на смъртта. След години Жано разказва за тези преживявания на своя син. Синът е Марк Леви.

Новият роман "Децата на свободата" от Марк Леви представя автора в нова светлина. Той пише с голяма любов за младите герои, които все още не са опознали живота или любовта, но бързо остаряват под натиска да убиват. Книгата е трогателна и изпълнена с надежда; чрез нея Марк Леви отдава почит към баща си.

Според "Льо Монд", "Децата на свободата" е роман, който често провокира сълзи или усмивки; написан е просто, но не невинно – защото тези деца бързо губят своята чистота във възрастната реалност… Успехът на Марк Леви се крие в стремежа му да надскочи строгото свидетелстване и да заявява желание за съпротива."

Както отбелязва "Льо Паризиен", силата на романа идва от неговия уникален стил – простичък извън всякакъв сантиментализъм; той държи читателя в напрежение до последния момент και носи мощно послание за толерантност."