Пяната на дните

В творчеството на Борис Виан, думите излизат извън обичайните си рамки, а предметите притежават собствена същност. Разбитото стъкло лекува раните си само по себе си; определени облаци ухаят на захар и канела, докато други напомнят за кориандър и подправки. Тортите звучат като грамофонни плочи, вратовръзките се опитват да избягат от пристягането, а змиорките и пъстървите плавно се придвижват през водопроводните тръби с надеждата да достигнат до любимата им паста за зъби. Ъглите на стаите се закръглят под влиянието на джазови мелодии, а пианата бленуват коктейли... В този сюрреалистичен свят процъфтява любовта между Колин и Клое. Когато Клое започва да боледува, е естествено страданието ѝ да произтича от водна лилия в белия й дроб, а лечението да бъде чрез цветя. Докато тя все повече отслабва, стените постепенно приближават една към друга, прозорците намаляват размери и светлината угасва...