Свободата на словото и нейните граници

Свободата на изразяване винаги е била заплаха за управляващите. Наполеон Бонапарт е казал: “Страхувам се повече от вестниците, отколкото от хиляди щитове”. Историческият анализ на законодателството относно медиите между 1865 и 2009 година показва, че продължават да се приемат закони, които защитават властта от обществото вместо обратното – обществото от властта.

Финансовата криза по света и спадът в качеството на традиционните медии допринасят за увеличаващия се интерес към онлайн журналистиката. Социалните платформи без йерархия процъфтяват, предоставяйки възможност на всеки да изразява мнението си свободно. Тази нова форма на свобода още повече тревожи властта, тъй като е анонимна и разкрива истините по един остър начин. Журналистите, които са решени да информират обществото с дълг към него, работят усърдно за неговото подобрение.

Тези журналисти наподобяват птици – летят високо и любопитстват за новини; те осъзнават жестоката истина: като птиците – умират сами. Настоящата книга призовава обществото да не позволява техните гласове да замлъкнат или талантливите им умения да бъдат потискани; трябва да научим как ценността на свободата често е само едно поколение далеч от загуба.