Какъвто трябваше да бъда

Георги Лозанов обикновено обсъжда медийните теми в контекста на медиите или пред своите студенти. В най-добрия случай, той прибира папийонката си и разсъждава за фотографията, визуалните изкуства и литературата. Но има и друг аспект от неговото изразяване, който е по-труден за улавяне – той произлиза от личния му свят, където добрият вкус налага да се говори с тих глас и внимателно да се стъпва.

В тази книга известният експерт в областта на медиите деликатно споделя частица от своя живот – детството си, близките отношения, мечтите си, маниакалните стремежи и емоциите като любовта и секса. Писането варира между искреността на изповедите, самоанализa и прозата с еротичен оттенък. И всичко това идва от човек, който трудно би могъл да употреби "по-мръсна" дума дори когато става въпрос за интимни теми.