Човекът, който ядеше смъртта

Жан-Луи Попие притежава изящен калиграфски стил и живее в епохата на Френската революция. Той не проявява интерес към политиката, нито се явява като революционер, но работи в Палатата на правдата, където задължението му е да записва смъртните присъди на хората, осъдени на гилотината. Никога досега той не е имал среща с уреда за екзекуции. Дните му минават рутинно до момента, когато едно привидно дребно събитие променя коренно живота му. Може ли човек да спаси нечия душа от гилотината, ако ежедневно консумира по един лист смъртна присъда заедно с обяда си? Има индивиди, чийто живот оставя само следи във водата – невидими и безмълвни същества без отпечатъци в пустинята на човешката природа. Не знаем как са попаднали сред нас и защо напускат този свят; тяхното отсъствие остава загадка. Такъв е човекът, който приема смъртта.

„В творчеството на Борислав Пекич ценя невероятното разнообразие и неговото дързост да пише различни произведения, скачайки от жанр в жанр без страх от недоразумение сред читателите.”
Владислав Баяц