Проза за прозата

Тази книга се фокусира върху новите тенденции в българската литература през 60-те до 80-те години на XX век, като акцентът е поставен върху инфантилната проза. От теоретична гледна точка, тя анализира тази форма на писане като първоначален етап в трансформацията на доминиращия литературен код от онова време - преминаването от катафатичното (по Аристотел) към апофатичното изразяване. Това последното представлява колебливо и многозначно слово, което разрушава традиционната катафатична структура и е възприемано по онова време като силно индивидуално, заменящо класическите епически нагласи, които днес вече са напълно потиснати. В този контекст книгата служи като противопоставяне на опростенческите интерпретации на литературата от тогавашния период, които сега заместват динамиката с статични определения.