Златната утопия

Не съществува нова епоха, която да не обяви началото на Златния век. Например, Великата френска революция провъзгласи идеалите за равенство и братство между хората. Американската революция се похвали с освобождението на робите, докато Октомврийската социалистическа революция заяви стремежа към справедливост. Нашата „демократична“ революция пък обещаваше безброй златни възможности и почивки на Малдивите. Всички тези обещания бяха насочени към „близкото бъдеще“, което обаче оставаше само мигаща надежда в далечината.

В контекста на Новото време, архаичният аспект на Златната утопия не е свързан с бъдещето, а със стремежа към безсмъртие — в паралелно измерение извън познатия свят. То е изолирано от него чрез сурови климатични условия или непроходими планини, често разположено върху острови като Хиперборея, Етиопия или Авалон. Единствено душите на избранниците на боговете имат достъп до това място; те са известните аристократи — герои в лов и война.

Тази страна се описва негативно спрямо живота в цивилизацията: там няма екстремни температури или сезони; хората не изпитват завист или конфликти, нито болести или трудности; земята сама ражда множество реколти, а златото представлява духовна стойност вместо материално богатство. Тракийският бог Залмоксис уверявал последователите си, че никога няма да умрат и ще достигнат до страната на вечното щастие. За да ги убеди в истинността на своето учение, той построил подземен дом и след три години излязъл от него. Всяка утопия започва с лъжа…