История на българското изобразително изкуство

„История на българското изобразително изкуство“ е незавършената творба на видния изкуствовед Кирил Кръстев. Той посвещава целия си живот на нея, а проучванията му обхващат хиляди страници, но така и не успява да ги организира в единно научно изследване.

Години след неговата смърт, Иво Милев поема инициативата да събере материалите от архивите на Кръстев и с тяхна помощ оформя цялостната представа за развитието на българското визуално изкуство от древността до края на XX век.

Кирил Кръстев (1904-1991) е една от най-забележителните личности в българския художествен свят през почти седемдесет години. Завършва естествени науки в Софийския университет през 1930 г., а впоследствие специализира във визуалните изкуства в Париж. Започва своята кариера като поет, но става известен като есеист, литературен критик, публицист и експерт по изобразително изкуство. Неговите най-популярни произведения включват „Спомени за културния живот между двете световни войни“, „Пикасо“, „Микеланджело“, „Сирак Скитник“ и други.

„В контекста на историята на литературата досега не е извършвано подобно задълбочено проучване относно художествените процеси в пластичните изкуства – архитектура, скулптура, живопис, графика и приложни искусства.“
Кирил Кръстев