Градината с камъните

Човешката душа представлява истинско чудо, източник, който извира от материалната плът и е лишена от ясна посока или цел; тя не знае накъде се отправя, нито какво желае, а още по-малко може да обясни странната си и нелогична потребност да се издига. Да се стреми към висини и същевременно да страда.

Никос Казандзакис пътува до Япония и Китай в началото на конфликта между тези две държави през 30-те години. Той пристига с широко отворено съзнание и множество въпроси, но скоро осъзнава, че не е подготвен за ужасите и мизерията на войната, както и за удивителните духовни опити и прозрения, които ще му предостави източната философия.

„Градината с камъните“ служи като ключ към разбирането на философските идеи на Казандзакис. Това е неговият първи роман преди „Алексис Зорбас“, носещ в себе си черти на пътепис, исторически наратив и духовно търсене. Писателят улавя духа на времето – не само в Източна Азия, но навсякъде по света в преддверието на най-кръвопролитния конфликт в историята. Но самата война не стои в централния фокус на неговата история; той търси дълбочината зад нея – онази тайна част от човешката природа, която постоянно подтиква хората към бунтване, развитие , оцеляване и победа над тъмнината. Нещо отвъд словото — което само един истински майстор би могъл успешно да формулира с думи.