Змия и лилия

"Понякога, без да знам защо, усещам все по-силно, че сме просто играчи на невидими сили. Артисти в комедията на живота, ние забавляваме тях. Възприемам момента като време за освобождаване от оковите си, за сваляне на завесата и изразяване на страданието, проклятията и голямото бреме. Радостта, любовта и вярата — създания от тъмната нощ на разума — угаснаха при първата кървава усмивка на зората. И вече ни остава само умората, проклятието и изтощението на ума с мъката от Истината. Орелът на Прометей е жив не защото е смъртен, а защото е вечен; обаче усмивката, която цъфтеше върху мраморните плочи и в живота на нашите невинни предшественици днес се е превърнала в страховита загадка сред мъртвешките лица по главата на Хамлет. Живеем – борим се, прегръщаме или ненавиждаме – като нещастни създания; внезапно земята под нас пропада и падаме един върху друг: неми, бледи и отчаяни. Няма никаква надежда."