Съчинения в десет тома Т.9: Великата Рилска пустиня (Пътеписи)

Особената привлекателност на пътеписите на Иван Вазов произтича от постоянния баланс между описания и разкази, както и от смяната на природни гледки с човешки събития. Композиционната линия, около която се организират всички елементи на произведението, следва нишката на самото пътуване. В централна роля са живописните изображения на природата, особено планинските райони: върхове, долини, устиета и гори с реки. Вазов умело изобразява панорамите при изкачването на Мусала, Белмекен и Юмрукчал (днес известен като Ботев връх), като проявява дълбока страст към природата. Той демонстрира прецизно усещане за уникалността на всяка област и разнообразието в красотата на всеки изглед. С фин усет към поезията, лесно възбудимо въображение и богатство от словесни средства авторът успява да предаде картина с удивителна хармония от цветове и звуци, форми и линии – комбинация между покой и движение.