Дядо Прас

Дядо Прас е изчезнал! Смърт, Сюзън, Хленчо (известен и като Богът на махмурлука) и Бинки ще се впуснат в редица невероятни приключения в света на Диска, за да открият злодея, който е похитил Прасоколеда.

На прага на празника Анкх-Морпорк е потънал в тишина, прекъсвана единствено от звука на шейна теглена от четири огромни прасета. Обаче не Дядо Прас стои зад шейната - там има друг мрачен познайник... Той липсва!

Ще успее ли Прасоколеда да бъде спасена? Вярата у децата бавно угасва и са необходими спешни действия, за да се избегне тази катастрофа около празника. Смърт решава да вземе фалшивата си брада и с шейната разнася подаръци през съдбовната нощ; но дали неговото весело „ХО-ХО-ХО!“ ще възвърне надеждата към белобрадия старец?

В "Дядо Прас", Смърт поема нестандартна роля и почти забравя своите задължения (благодарим ти, Алберт, че му напомняш). В Невидимия университет започват да “откриват” странни богове като този, който краде чорапи. А внучката му Сюзън е толкова впечатляваща гувернантка, че даже магиите на Мери Попинс изглеждат безцветно до нея.

Смърт с помощниците си - Сюзън, Хленчо a.k.a Богът на махмурлука и Бинки - тръгват в търсенето на злосторника край историята с обичайната порция черен хумор от сър Тери Пратчет.

Настъпва вечерта преди Коледа. Всичко е твърде спокойно: снегът пада нежно; дроздовете подскачат между дърветата със своята украса. За жалост обаче липсва пухкавият дарител на играчки. Гувернантката Сюзън трябва да го намери преди утрото или слънцето няма да изгрее. Но тя не остава сама - помагат ѝ гарван с особен вкус към очните ябълки, Смърт при плъховете и разбира се… богът на махмурлука.

И все пак някой пробива през комините оставяйки подаръци; вместо коса носи чувалче със съобщение: „ХО! ХО! ХО!...“

Както казват опитните хора: „Не вредят допълнителните очи дори когато става дума за гърба.“