Memento minotaurus

В разпокъсаната уста на лабиринта
се губят
и стон, и шепот,
болка и съмнение.
Удавени в отровната си съдба,
повлечени от страховитото бреме,
ужасени потомци на интермедии
помнят звуците
на вдъхновението.
Градът е безлюден и безнадежден,
Обезлюдял град с отчаяние.
Жестока самоубийствена нежност
в прегръдката на лепкава мелодия
изникват силуети
неизбежно.
С усърдие
някъде далеч цъфтят
лози,
а опиянени ветрове кретат.
Из мрачни дефилета и гори,
вгледани в луната,
псета вият.
Планетата кръжи в измамна елипса,
А Минотавърът
пасе
телета.