Мостове на неизреченото. Стихове

"Никой не е в състояние да определи колко дълго време е преминала пътечката, за да достигне своята височина.

Вероятно само авторката знае какъв дълъг път е извървяла нейният маршрут, за да ни предложи поезия, изпълнена с богатство, красота и доброта. Тази поезия обединява целия свят и изразява един цял живот. Цикличността на годините се разкрива пред нас в разнообразна палитра от топли цветове - едновременно променлива и постоянна. С умело овладяно поетично майсторство, авторката рисува удивителните картини на детството и родината, носещи топлината на началото – зреещото семе и дървото, което произлиза от космическите усилия; то след това се развива осезаемо през своите вечни и мимолетни сезони. Тук се появяват недовършени пътеки, спуснати от мечтите – те водят от изгрева до залеза: тънки и боси линии, които примамват отвъд хоризонта, за да преминат през неизбежните трансформации."
Антоанета Николова, поетеса член на Съюза на българските писатели (СБП) и Световната хайку асоциация (WHA), Токио