Дишай. От доброволното робство до Неподчинението и Свободата

Философите, разгледани в този текст, споделят ясна позиция - началната стъпка към преодоляване на доброволното робство е неподчинението. Всяка следваща крачка по „пътищата без бариери или ограничения” носи стойност, тъй като изразява стремежа към достоен живот и напредък, измерван с количеството запазена и разширена свобода.

Историята на идеите, особено най-ценните от тях, е подобна на диамантите – времето има значение единствено за начина им на обработване; различни епохи и личности могат да усилват или намаляват техния блясък, но не променят уникалната им устойчивост. Идеята за Свободата остава привлекателна и ясно формулирана въпреки историческите предизвикателства. Това се подчертава от текстовете на трима автори от различни времена - Етиен дьо ла Боес?, Ерих Фром и Пол Валер?. Дори когато свободата се възприема като естествено усещане или способност за дишане според Валер?, тя може да развие потенциала у индивида стига той да избягва задушаващия комфорт на доброволното робство; иначе то би могло да доведе до края на човешката история според Фром. Следователно свободата представлява сложен и противоречив процес на осъзнаване и придобиване. Тя следва свой собствен маршрут, изпълнен с предизвикателствата около въпроса зададен от Ла Боес?: „Може ли животът в робство да бъде щастлив? А дали изобщо е живот?”