Концерт за жаби и оркестър в ми бемол мажор

Ние принадлежим на този свят и живеем в него. Разбира се, бихме искали да го преобразим според нашите идеалистични виждания и мечти. Но в същото време тук обитават риби, птици, зайци, патета и много други животни. Сред тях са и жабите. Както е известно от Йордан Радичков, жабата е тъжен символ на живота. Ето защо:

• Ако светът изведнъж стане добър и справедлив – подобен на новогодишна елха, потопена в уют – това ще означава, че ние сме му дали този вид.
• Обратно – ако той се превърне в безкрайно тъмен океан с палави вълни над Арарат, то тогава промяната идва от рибите и морските създания, които имат свои представи за перфектния свят.
• Щъркелите биха го променили до лазурно небе, където летят както през нощта във своите сънища.
• Но ако сутрин се събудим с усещането за хлъзгавост и мочурливост около нас - обрасъл с гъста тръстика и мръсна мъгла (помирисваща на разлагащи водорасли), значи сме затънали дълбоко в блатото. Дотам сме стигнали! В идеалния свят на жабите.

И изглежда ни е дошло дотук!
От омагьосани принцеси!

В тази книга използвам идеи и цитати от две интересни философски произведения: „Homo spiritualis“ на проф. Георги Каприев и „Увод в дзен будизма“ от доктор Дайсецу Судзуки. Професорът все още не ме е засипвал със снежни топки поради липса на сняг; а доктор Судзуки остава малко далеч от мен. Все пак желая да изразя своята благодарност към всички природни сили, особено към споменатите европейски и далекоизточни циклони.

Ето така я изразявам!