Концерт за жаби и оркестър в ми бемол мажор

Ние сме от този свят и живеем в него. И естествено – бихме искали да го променим според собствените си идеалистични представи и мечти. В този свят обаче живеят и рибите, и птиците, и зайчетата, и патенцата, и всякаква още фауна. Живеят също и жабите. А както знаем не от кого да е, а от самия Йордан Радичков, жабата е мрачно животно. Ето затова:

• Ако светът внезапно стане добър и справедлив, ако се стори на празнична новогодишна елха и потъне до ушите в домашен уют, то това ще означава, че сме го променили ние, хората.
• И обратно – ако се преобърне на безбрежен, тъмносин океан и над върха Арарат заплискат палави вълни, това ще означава, че са го променили рибите, пингвините и изобщо морските обитатели, и че това напълно отговаря на техните представи за един идеален свят.
• Щъркелите пък биха го обърнали на безкрайно лазурно небе и биха се реели по него така, както се реят нощем в мечтите си.
• Ако обаче се събудим сутрин и ни се стори, че светът е хлъзгав и мочурлив, че е обрасьл до веждите с тъмнозелена (и непрогледна) тръстика и космат папур, и че наоколо се носят на парцали мръсносива мъгла и неприятна смрад (на гнили водорасли и на жълто-серни изпарения), то тогава, любезни читателю, ще трябва да се примирим с мисълта, че сме затънали до туша в блатото. До гуша в шав?ра. До гуша в сочната, пльокаща, подвеждаща кал. Всъщност – до гуша в идеалния свят на жабите.

И че до гуша ни е дошло!
От омагьосани принцеси!

В този роман съм използвал идеи и цитати от две необичайни философски книги: „Homo spiritualis“ на проф. Георги Каприев и „Увод в дзен будизма“ на доктор Дайсецу Судзуки. Професорът все още не е започнал да ме замеря със снежни топки поради една-единствена причина: липса на сняг. А на доктор Судзуки се падам малко далеч. Това не пречи да изразя своята сърдечна благодарност на всички природни стихии, най-вече към именуваните по-горе европейски и далекоизточни циклони.

Ето: изразявам я!