Синята гора

Живописният език служи като примамка и изкушение, вечен водач в тази (странна) страна на чудесата. Пред очите на непредубедения читател се разкриват гъстите гори на нашето уж невинно самочувствие и планинските върхове на предрефлексивната ни увереност, че сме точно тук и сега. Намираме отражение в героите, без колебание заемаме позиция, неспокойно отричаме или размирно приемаме истини; понякога плачем, но по-често се смея. Пътеките в живота са извити и предизвикателни, често стръмни и не толкова приятни. Запитваме се какъв е смисълът.

Точно това ни поставя в автентичната ситуация на сериозно мислещи хора и задава онзи вечен въпрос: дали съм тук, дали да бъда или не.

Този въпрос е сложен. Отговорът – ако решим да го потърсим.

Една разходка сред природата.