И имаше любов в гетото

История, представена по прост и некомплициран начин, успява да трогне дълбоко всеки човек.

За Варшавското гето са написани безброй страници, описващи смъртта, глада, депортацията и страданието. Марек Еделман, един от лидерите на въстанието, задава важен въпрос:

А защо никой не пита дали в гетото е имало любов?

Така започва една от най-личните книги за Варшавското гето. Еделман не организира разказа си в последователна хронология. Спомените идват на парчета: лица, улици, имена; моменти на щастие; момиче, което решава да следва майка си към вагоните; жена с деца под нейна грижа; двама души решили да останат заедно докато могат.

Паула Савицка записва тези спомени така че оставя гласа на Еделман - строг и понякога остър, лишен от излишества и именно затова още по-въздействащ. Тук историята има свои герои. Хората носят имената си. А любовта приема множество форми: страстно увлечение, приятелство, родителска обич, лоялност и загриженост – чувство за дълг и отказ да оставиш другия самотен.