Зона

„Имена, събития и дати – всичко тук е автентично. Само незначителните детайли са плод на моето въображение.

Следователно всякакво сходство между литературните персонажи и реални хора е случайно. Всички художествени прилики пък са непреднамерени.“

С това предисловие започва вероятно едно от най-съществените произведения на един от най-забележителните руски автори от втората половина на XX век – Сергей Довлатов. След като напуска Русия, той се установява в Ню Йорк през 1978 година, където остава до края на живота си.

Книгата, изградена върху личния опит на автора като надзирател, показва как границите между затворници и охранители, виновни и невинни, господари и слуги постепенно се размазват. Наказателният лагер служи за сгъстен модел на обществото навън – свят, подложен на абсурдността, рутината и моралните компромиси.

Както във всички свои творби, така и тук Довлатов избягва патоса и морализаторството. Вместо това предлага прецизна почти документална проза, в която свободата и несвободата изглеждат тревожно подобни. „ЗОНА“ представлява книга за властта и човешкото достойнство; тя разглежда отказа от иллюзии και е едно от ключовите произведения в руската литература през второто полувреме на XX век.