Книга за чудесата на Индия

"Книга за чудесата на Индия", написана от капитан Бузург ибн Шахрияр, е един от най-забележителните историко-географски и литературни произведения в арабската средновековна литература. Създадена през втората половина на 10-ти век в крайморски градове на Южна Месопотамия или Западен Иран, тя представлява сборник с разкази, вдъхновени от истории, чути от моряци и търговци, които са пътували до Индия, Китай, Индонезия и Африка. Днес съчинението е запазено само в един ръкопис — препис от 13-ти век, който се намира в Истамбул. Настоящото издание е първият български превод на тази книга.

Тази творба не е просто набор от факти и измислици относно морските приключения; тя обхваща разнообразие от теми – информация за природата на далечни страни, социалния живот и културите на техните жители както и подробности за морската флора и фауна. "Книга за чудесата на Индия" служи като енциклопедия за знанията на хората живеещи по бреговете на халифата през 10-ти век относно страните около източните морета. Тя предлага ценен материал за исторически географски проучвания както и етнографски анализи. Комбинацията между реалността и фантазия прави книгата завладяващо четиво. Изданието включва репродукции на миниатюри от ръкописа "Макама" на Харири, отпечатани според версията публикувана през 1886 г. от Ван дер Лит.